Навършиха се 158 години от рождението на "бащата на Шерлок Холмс", сър Артър Конан Дойл. Той остана завинаги в историята, създавайки детектива, който отдвна е по-популярен от самия него. По-малко са известни заниманията на писателя в областта на окултизма и спиртизма, които са прелюбопитни.

Сър Артър Конан Дойл посвещава 50 години от живота си на изучаването на окултизма. Член е на окултното общество "Златната зора", президент е на Британската колегия на окултните науки и Лондонското спиритично общество, автор на двутомния труд "История на спиритуализма".

1911 г. В Берлин

На 21 октомври 1916 г. в сп. Light 47-годишният Конан Дойл, вече световноизвестен създател на детективски романи, публикува статия, в която за първи път публично обявява, че вярва в общуването с духове на починали хора.

"Когато през 1882 г. завърших медицинското си образование - пише той, - и аз като повечето лекари бях убеден материалист във всичко, което се отнася до нашата участ. И в същото време никога не преставах да бъда ревностен атеист, тъй като според мен още никой не е дал отговор на въпроса, зададен от Наполеон в звездна нощ към професор атеист по време на египетския поход: "Кажете ми, кой е създал тези звезди?"

1900 г. По време на Втората англо-бурска война в Южнаа Африка

Огромно впечатление оставило у него посещението на спиритичен сеанс в края на 1886 г.: "Винаги съм гледал на тази тема като на най-великата глупост на света; дотогава бях прочел някои разкази за скандални разобличения на медиуми и бях поразен как човек с трезв ум може изобщо да им повярва, признава сър Артър Конан Дойл. - Но някои от приятелите ми се интересуваха от спиритуализма и заедно с тях взех участие в някои сеанси. И ние получихме свързани съобщения."

Един от първите му помощници в спиритичните сеанси станал архитектът господин Бол. Започнали да правят сеанси в семейства на пациенти. Но умът на практикуващия лекар не искал да приеме фактите, с които се сблъсквал.

Генерал Алфред Дрейсън, известен със своите астрономически и психически изследвания му казал: "Да се занимаваш с психизъм без медиум, е все едно да се занимаваш с астрономия без телескоп."

Със съпругата си Джин

И Конан Дойл се свързал с професионалния медиум Хорстед. В продължение на 6 месеца през 1887 г. организирал в дома си шест сеанса. Резултатите надминали очакванията му. Няколко години той посветил на изучаването на теософия, но се разочаровал от нея и през 1891 г. влязъл в Обществото за психически изследвания. Тази организация била призвана да изучава всички "случаи, отнасящи се до проявлението на свръхестествени сили".

Всички отдавали заниманията на Конан Дойл със спиритизъм на патологична наследственост. Известен на всички бил фактът, че бащата на писателя страдал от психическо заболяване и починал в специализирана клиника. Скандалът се разрастнал и се стигнало до открит дебат между него и Джон Дъглас на страниците на в. "Сънди експрес". Опонентът му публикувал статия със заглавието "Дали не е полудял Конан Дойл?".

1913 г. Сър Артър Конан Дойл

Приятелите на писателя Джером К. Джером и Бъртранд Ръсел също публично изразили съмнение в здравия ум на сър Артър. Най-болно му станало от фантаста Хърбърт Уелс, който описал в своя роман "Автокрацията на мистър Парам" човек, който по време на спиритичен сеанс се преражда с цел да дойде на власт в Англия и да потопи света във война.

В статията "От какво се дразни Хърбърт Уелс" Конан Дойл защитил спиритизма: "Едно от двете - или всички наблюдатели са лъжци и глупаци, или наблюденията им са истинни. Ако аз, без сянка на съмнение, твърдя, че в присъствието на свидетели едновременно съм видял майка си и племенника си, когато вече не са били между живите, то е напълно ясно, че принадлежа или към едната, или към другата от тези две категории. Грижата да решат това предоставям на тези, които ме познават и могат да съдят за всичко, направено от мен."

Обичал да играе боулинг

С известния илюзионист Хари Худини (1874-1926) Конан Дойл се запознал по време на турне в Америка. Лекциите на известния писател били посветени на спиритизма, а илюзионистът откровено се смеел над вярата в паранормалните явления. Хари дори хвърлил половин година, за да приготви номер и да разубеди сър Артър. "Разработих трик специално за да ви покажа на какво е способен ловкият и опитен човек - казал той. - Много ви моля - когато видите нещо невероятно, не бързайте със заключенията, че е станало с участието на свръхестествени сили или духове." Но самият Худини толкова се увлякъл по спиритизма, че заминал за Русия в търсене на свръхестествени тайни. След което се обърнал към Конан Дойл: "Чух, че у жена ви се е разкрил дар на силен медиум." Когато Дойл потвърдил: "Да, Джин има някои способности", фокусникът помолил: "В такъв случай позволете ми да ви задам няколко въпроса." "Нямам нищо против - отговорил писателят. - Можем да се срещнем в хотел "Амбасадор" и да направим там сеанс."

1922 г. Със семейството си в САЩ

Зрелището привлякло много любопитни. Както по-късно си спомнили присъстващите, Джин стояла настрани и много бързо изпаднала в транс. След това с глух глас съобщила, че е в контакт със сина на сър Артър от първия му брак, който загинал в Първата световна война. Въпросът на Худини бил: "Попитайте го защо майка ми е оставила такова странно завещание?"

1922 г. Сър Артър Конан Дойл

Какво точно е чул Хари, така и останало тайна. Но отговорът толкова го потресъл, че скочил и избягал от стаята. А сър Артър признал, че на този сеанс е получил още едно доказателство за съществуването на духове.

В статията "Спиритизмът и човешкият прогрес" (1925) Конан Дойл пише: "Спиритизмът безспорно е най-важното нещо на света и заслужава да му се отделя време. Хората следва да бъдат порицани за това, че го пренебрегват, а не защото подхождат към него предпазливо. Бих повторил тук от собствено име думите на Текери. Той е казал на един свой опонент: "Това, което казвате, е напълно естествено, но ако бяхте видели същото, което и аз, бихте променили мнението си."

Трябва да приравняваме теориите си към фактите. Досега приравнявахме фактите към теориите си. Ако все още не сте сред нашите привърженици, това е съвършено правилно от ваша страна. За да разберете това учение, ви е необходимо време. На мен самия ми бяха необходими много години. Сега за мен няма нищо по-важно от това, защото знам, че тук е истината. Но да знаеш, не е същото като да вярваш. Спиритизмът е неизчерпаем. В него има десетки различни, достойни за изучаване области. Само когато тези неща се отнасят лично до вас, ще можете да разберете и оцените цялата им сила."

На 13 юли 1930 г. в лондонския "Роял Албърт Хол" на възпоменателна церемония за сър Артър Конан Дойл се събрали почти 8000 души. Присъстващите с известно недоумение гледали празния стол на първия ред, между вдовицата Джин и сина й Артър, оставен специално за Конан Дойл. Не по-малък интерес предизвикало и присъствието в залата на Естел Робъртс - известен медиум.

Всички си шепнели, че сър Артър знаел с точност датата на своята смърт. Още през пролетта писателят извикал в кабинета си своята съпруга и й казал: "Съобщиха ми "оттам", че ще напусна този свят на 7 юли. Жалко, разбира се, но ти приготви всичко необходимо."

Сър Артър Конан Дойл

Потвърждението дошло бързо. В разгара на лятото Конан Дойл получил инфаркт. Нощта срещу 7 юли била последната в живота му. Втори инфаркт го покосил в осем и половина сутринта, а половин час по-късно сър Артър починал.

Присъстващите на помена замълчали, когато към тях се обърнала вдовицата:

"Дами и господа! Преди смъртта си моят съпруг ми предаде този пакет, запечатан с личния му печат. Госпожа Робъртс ще узнае от духа на сър Артър съдържанието на посланието и ние ще проверим вярно ли е то." Неколцина пожелали да се убедят в целостта на фамилния печат от червен восък. След това Естел Робъртс, стояща пред празния стол, съобщила: "Победих ви, господа невярващи! Смърт няма. До скоро виждане."

Всеобщото изумление се засилило още повече, когато отворили пакета: на лист хартия бил изписан същият този текст.

Портрет на писателя

Джин живяла още десет години. Тя твърдяла до последния си дъх, че общува с духа на покойния си съпруг. Напуснала този свят с думите: "Той ме повика."

Сър Артър Конан Дойл е роден на 22 май 1859 г. в шотландския град Единбург, в семейството на Чарлс Алтамънт Дойл - архитект и художник. В семейството има 10 деца. Баща му страда от психическо заболяване, дълги години се намира на лечение далеч от семейството и умира през 1893 г. Голямо влияние в живота на Артър оказва майка му Мери Фоли. От нея той наследява интереса си към рицарските традиции, подвизите и приключенията. Конан Дойл казва: "Истинската любов към литературата, склонността към съчинителство съм взел от майка си".

1911 г. С децата си

През 1881 година Конан Дойл получава университетска диплома на бакалавър по медицина, със специалност офталмология. В периода 1882 - 1890 опитва да започне лекарска практика, но без особен успех. През 1882 година предприема поредното си плаване - този път към Западна Африка.

През 1887 г. лекарят от Портсмут Артър Конан Дойл публикува повестта "Етюд в червено". В нея за първи път се появяват Шерлок Холмс и доктор Уотсън. "Етюд в червено" обаче не привлича особено вниманието на читателите, както следващата повест с Холмс - "Знакът на четиримата". Но през юли 1891 г. Дойл започва да публикува кратки детективски разкази за приключенията на детектива в списание "Странд". Разказите са публикувани като поредица в периода юли 1891 - юни 1892 г.

Именно тогава публиката започва да се увлича по лондонския детектив, чиято популярност достига феноменални размери.

От 1891 г. Конан Дойл изоставя лекарската професия и основното му занятие става литературата. Търсейки герои за своите произведения, той си спомня за преподавателя си от университета Джоузеф Бел, който често изумявал студентите със своята наблюдателност и умението си с помощта на "дедуктивния метод" да разплита и най-сложните житейски загадки. Така се появява знаменитият Шерлок Холмс, който донася на автора си световна известност.

1922 г. С децата си в САЩ

През 1885 г. Конан Дойл се жени за Луиза Хокинс, която страда от туберкулоза и умира през 1906. През 1907 година се жени за Джин Леки. Има 5 деца: 2 от първата си жена - Мери и Кингсли, и 3 от втората - Джин, Денис и Адриан.

Артър Конан Дойл умира от сърдечен пристъп на 7 юли 1930 г. в своя дом в Кроубъроу, Съсекс.

Гробът на писателя

Синът на писателя Адриан Конан Дойл написва биографията на баща си със заглавие "Истинският Конан Дойл". В нея отбелязва: "Самата атмосфера в дома била пропита с рицарски дух. Конан Дойл научил да разпознава гербовете много по-рано, отколкото да разпознава латинските спрежения."

Забележителни мисли на Сър Артър Конан Дойл:

В писателския си кабинет

Приемете като закон за себе си, никога да не се обръщате назад, гледайте само напред, където ви очаква най-великият подвиг.

Приятелството между мъжа и жената не прави чест на мъжа и лишава от чест жената.

Чистата съвест е най-доброто приспивателно.

Базил Ратбоун в ролята на Шерлок Холмс

Жената притежава сила на духа, с която не може да се сравни и най-голямата доблест на мъжа.

Най-простото обяснение на нещата ти идва наум винаги последно.

Главата е предназначена не само за украшение, понякога с нея трябва и да се мисли.

Женското сърце и женският разум са неразрешима загадка за мъжа. Те могат да ти простят и да оправдаят извършено убийство и в същото време за съвсем незначителна твоя грешка да ти причинят огромни страдания.

Видео игра с главен герой Шерлок Холмс

Опасно е да отнемеш тигърчето от тигрицата и заблуждението от жената.

Повярвайте, няма нищо по-противоестествено от баналността.

Афинитетът към науката и към изкуството рядко вървят ръка за ръка.

Ако можеш да предвидиш опасността, то тогава не трябва да се страхуваш от нея.

Дребните детайли са по-важни от всичко останало.

Музеят на Шерлок Холмс в Лондон (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Очите на жената казват много повече, отколкото устата й.

Хора, които се хвалят, че разбират от всичко, рядко могат да се похвалят със задълбочени познания.

В този свят не е важно колко сте направили. Важно е да убедите хората, че сте направили много!

Вие виждате абсолютно всичко около вас, но не си давате труда да помислите върху това, което виждате. Затова много неща остават незабелязани.

Британският актьор Бенедикт Къмбърбач, изпълнява ролята на Шерлок Холмс във филма на BBC (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Колкото по-глупаво, очевидно и разбиращо се от само себе си е нещо, толкова повече внимание изисква. Очевидното често е неистинно.

Най-лошите призраци в нашия живот са призраците на нещата, към които сме били привързани в миналото.

На младия човек му въздейства това, което вижда. На по-възрастния - това, което чува.

Музеят на Шерлок Холмс в Лондон (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Всяко разследване изисква факти, а не легенди, митове и слухове. Успехът винаги е ужасно капризен.

Няма по-добра проверка за духовната и интелектуалната сила на човека от тази, когато изпада в ситуация, при която всички са против него.

Валерия КАЛЧЕВА