Добре замислено

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добре замислено
A Case of Identity
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
АвторАртър Конан Дойл
Първо издание1891 г.
Англия
Оригинален езиканглийски
ЖанрДетективско-приключенски
Видразказ
Публикувано вПриключенията на Шерлок Холмс
ПоредицаШерлок Холмс
ПредходнаКлубът на червенокосите
СледващаЗагадката на долината Боскум

ПреводачЙордан Костурков
Добре замислено в Общомедия

„Добре замислено“, преведен на български и като „Случаят с установената самоличност“, (на английски: A Case of Identity) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в книгата „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикувана през 1892 година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Към Шерлок Холмс се обръща за помощ госпожица Мери Съдърланд, която го моли да намери нейния годеник, г-н Хосмър Енджъл. Госпожица Съдърланд живее с майка си и втория си баща, доста младия Джеймс Уиндибанк. Нейното семейство е достатъчно богато, тъй като получават рента. Въпреки това, госпожица Съдърланд печели и допълнително пари от машинопис, защото се чувства длъжна да подпомага финансово семейството си.

Независимо от факта, че госпожица Съдърланд вече е доста голяма девойка, нейният пастрок ѝ забранява да излиза и да се запознава с мъже. Но един ден, когато г-н Уиндибанк заминава за Франция по работа, госпожица Съдърланд отива на бала на работниците и служителите на газовата компания и там среща Хосмър Енджъл.

Mери силно се влюбва в Хосмър, който я убеждава, че е по-безопасно да се срещат само във времето, когато г-н Уиндибанк пътува до Франция. Междувременно влюбените постоянно си разменят писма, като Хосмър пише неговите на пишеща машина. Майката подкрепя поведението на дъщеря си, но я съветва да бъде внимателна, за да не научи нищо вторият ѝ баша. Скоро младата двойка решават да се оженят и в деня преди сватбата Хосмър изисква от Мери клетва, че тя винаги ще му бъде вярна. Когато пристигат в църквата, обаче, госпожица Съдърланд открива, че младоженецът е изчезнал по пътя.

Холмс разрешава мистерията, още докато разговаря с госпожица Съдърланд. Той я моли да забрави за Хосмър Енджъл, но влюбената девойка категорично отказва да го направи и си тръгва. Скоро след това Холмс кани на Бейкър Стрийт г-н Уиндибанк и го обвинява в измама. Оказва се, че „Хосмър Енджъл“ всъщност е маскираният Уиндибанк. По закон действията му не са наказуеми, но представляват егоистична и безсърдечна постъпка. Холмс се преструва, че възнамерява да удари измамника с камшик, при което последният бързо избягва. По молба на Уотсън, детективът разкрива логиката на своето разследване.

Явно е, че ако госпожица Съдърланд се ожени, то майка ѝ и вторият ѝ баща ще загубят допълнителния доход, който тя им осигурява. Първоначално те категорично ограничават Мери от контактите ѝ с всякакви мъже. Това обаче не може да продължи дълго и пастрокът ѝ, с подкрепата на своята съпруга, решава да се престори на друг човек и да се сгоди за Мери. „Хосмър Енджъл“ се появява само когато Уиндибанк „пътува“ до Франция. Мери е силно късогледа и не разпознава дегизирания си пастрок. Тъй като тя познава почерка на Уиндибанк, той пише любовните писма от Хосмър на пишеща машина. По определени дефекти в някои от буквите Холмс разпознава, че това е същата машина, от която Уиндибанк му е отговорил на поканата за среща.

Уотсън предлага да кажат цялата истина на госпожица Съдърланд, но Холмс предполага, че влюбената девойка така или иначе няма да повярва на това и отново изразява съжаление, че Уиндибанк не може да бъде наказан от закона.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Разказът е екранизиран през 1921 г. във Великобритания в едноименния филм с участието на Ейли Норууд в ролята на Холмс, и Хюбърт Уилис като Уотсън. [1]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Разказът „Добре замислено“ е от малкото истории (като „Скандал в Бохемия“, „Благородният ерген“, „Човекът с обърнатата устна“) за приключенията на Шерлок Холмс и д-р Уотсън, в които липсва криминална загадка.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „A Case of Identity“, Baltimore Weekly Sun (3 октомври 1891), 1.
  • „A Case of Identity“, The Boston Herald (6 септември 1891), 27.
  • „A Case of Identity“, The Boston Sunday Post/Masterpieces of Sherlock Holmes, No. 2 (21 май 1911). 14 p. illus.
  • „A Case of Identity“, Cincinnati Times-Star (8 септември 1891), 6; (9 септември 1891), 6.
  • „A Case of Identity“, The Courier-Journal (Louisville, Ky.) (5 септември 1891), 10.
  • „A Case of Identity“, Glasgow Weekly Mail (13 октомври 1894), 7.
  • „A Case of Identity“, Inter-Ocean (Chicago) (5 септември 1891), 13. illus.
  • „A Case of Identity“, Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday magazine (30 април 1905), 1 – 2.
  • „A Case of Identity“, San Francisco Examiner (4 октомври 1891), 17. illus.
  • „A Case of Identity“, Scottish Border Record (Galashiels) (14 октомври 1904), 4; (21 октомври 1904), 4.
  • „A Case of Identity“, Seattle Post-Intelligencer (6 септември 1891), 14. illus.
  • „A Case of Identity“, Stoll's Editorial News, 4, supplements (14 април 1921), v-viii; (21 април 1921), i-iii. illus.
  • „A Case of Identity“, Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 2, No. 9 (September 1891), 248 – 259.
  • „A Case of Identity“, Toledo Daily Blade (7 септември 1891).
  • „A Case of Identity“, The Washington Post (6 септември 1891), 15. illus.